Тракийски строй с шест подгласника:
Основните струни са означени
с цели ноти и цифрите 1,2,3 а подгласниците - с четвъртини ноти без опашки.
Добруджански строй с
два подгласника:
В този стар строй първа и трета струни се използват за мелодия,
а втора – само като свободна бурдонираща струна.
Тракийски строй с осем подгласника:
|
В миналото са били използвани различни строеве на гъдулката.
Всеки от тези строеве е подходящ за определена музика, но не e универсален.
Котленски строй с три подгласника:
Котленски строй с четири подгласника:
Макар и с ограничени
възможности, старите неуниверсални строеве подкрепят музиканта при
импровизация, както казват някои “инструментът свири сам”, струните са
настроени на основните опорни
тонове на мелодията.
|
Котленски строй с четири подгласника:
Старият стил на свирене се е
характеризирал с използване на бурдониращи струни.
Постоянно звучащите исови тонове са създавали акомпанимент, което
е превръщало единствената гъдулка в нещо като самостоятелен пълноценен
състав, а не просто солиращ инструмент.
Тракийски строй с 11 подгласника:
Строят има значение за
тембъра на инструмента, защото свободните струни резонират заедно с
подгласниците и формират обертоновия състав на звука.
Тракийски строй с 13 подгласника:
|